понапрашило е

Речник на българския език

1. понапрашило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапрашило е е производна форма на понапраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапрашило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапрашило е е производна форма на понапраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).