понапрашила

Речник на българския език

1. понапрашила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапрашила е производна форма на понапраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапрашила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понапрашила е производна форма на понапраша (мин. деят. св. прич. ж. р.).