понапрашил

Речник на българския език

1. понапрашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрашил е производна форма на понапраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапрашил — мин. деят. св. прич. м. р.

понапрашил е производна форма на понапраша (мин. деят. св. прич. м. р.).