понапрашел

Речник на българския език

1. понапрашел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрашел е производна форма на понапраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапрашел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапрашел е производна форма на понапраша (мин. деят. несв. прич. м. р.).