понаправил е

Речник на българския език

1. понаправил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаправил е е производна форма на понаправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаправил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаправил е е производна форма на понаправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).