понаправило е

Речник на българския език

1. понаправило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаправило е е производна форма на понаправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаправило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаправило е е производна форма на понаправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).