понаправили

Речник на българския език

1. понаправили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаправили е производна форма на понаправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаправили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понаправили е производна форма на понаправя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).