понаправила

Речник на българския език

1. понаправила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаправила е производна форма на понаправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаправила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаправила е производна форма на понаправя (мин. деят. св. прич. ж. р.).