понаправил
1.
понаправил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понаправил
е производна форма
на понаправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понаправил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понаправил
е производна форма
на понаправя (мин. деят. св. прич. м. р.).