понаправил

Речник на българския език

1. понаправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаправил е производна форма на понаправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаправил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаправил е производна форма на понаправя (мин. деят. св. прич. м. р.).