понаправи

Речник на българския език

1. понаправи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаправи е производна форма на понаправя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаправи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаправи е производна форма на понаправя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаправи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаправи е производна форма на понаправя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаправи — повелително наклонение, ед. ч.

понаправи е производна форма на понаправя (повелително наклонение, ед. ч.).