понаправело

Речник на българския език

1. понаправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаправело е производна форма на понаправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаправело е производна форма на понаправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).