понапояло

Речник на българския език

1. понапояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапояло е производна форма на понапоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понапояло е производна форма на понапоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).