понапомпа

Речник на българския език

1. понапомпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понапомпа е производна форма на понапомпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понапомпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понапомпа е производна форма на понапомпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понапомпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понапомпа е производна форма на понапомпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).