понапоил е

Речник на българския език

1. понапоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапоил е е производна форма на понапоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапоил е е производна форма на понапоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).