понапоило съм

Речник на българския език

1. понапоило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понапоило съм е производна форма на понапоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапоило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понапоило съм е производна форма на понапоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).