понапоило

Речник на българския език

1. понапоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапоило е производна форма на понапоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понапоило е производна форма на понапоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).