понапоила е

Речник на българския език

1. понапоила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапоила е е производна форма на понапоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапоила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапоила е е производна форма на понапоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).