понапоила

Речник на българския език

1. понапоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапоила е производна форма на понапоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понапоила е производна форма на понапоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).