понапоил

Речник на българския език

1. понапоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапоил е производна форма на понапоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапоил — мин. деят. св. прич. м. р.

понапоил е производна форма на понапоя (мин. деят. св. прич. м. р.).