понапои

Речник на българския език

1. понапои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понапои е производна форма на понапоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понапои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понапои е производна форма на понапоя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понапои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понапои е производна форма на понапоя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).