понапоеше

Речник на българския език

1. понапоеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понапоеше е производна форма на понапоя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понапоеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понапоеше е производна форма на понапоя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).