понаплюнчил е

Речник на българския език

1. понаплюнчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплюнчил е е производна форма на понаплюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплюнчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплюнчил е е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).