понаплюнчил

Речник на българския език

1. понаплюнчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплюнчил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (мин. деят. св. прич. м. р.).