1. понаплюнчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. понаплюнчил — мин. деят. св. прич. м. р.
понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (мин. деят. св. прич. м. р.).