понаплюнчи

Речник на българския език

1. понаплюнчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаплюнчи е производна форма на понаплюнча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаплюнчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаплюнчи е производна форма на понаплюнча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаплюнчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаплюнчи е производна форма на понаплюнча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаплюнчи — повелително наклонение, ед. ч.

понаплюнчи е производна форма на понаплюнча (повелително наклонение, ед. ч.).