понаплюнчело

Речник на българския език

1. понаплюнчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаплюнчело е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаплюнчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаплюнчело е производна форма на понаплюнча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).