понаплесквал

Речник на българския език

1. понаплесквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплесквал е производна форма на понаплесквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплесквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплесквал е производна форма на понаплесквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаплесквал — мин. деят. св. прич. м. р.

понаплесквал е производна форма на понаплесквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понаплесквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаплесквал е производна форма на понаплесквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).