понаплашил

Речник на българския език

1. понаплашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплашил е производна форма на понаплаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплашил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаплашил е производна форма на понаплаша (мин. деят. св. прич. м. р.).