понаплаши

Речник на българския език

1. понаплаши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаплаши е производна форма на понаплаша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаплаши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаплаши е производна форма на понаплаша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаплаши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаплаши е производна форма на понаплаша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаплаши — повелително наклонение, ед. ч.

понаплаши е производна форма на понаплаша (повелително наклонение, ед. ч.).