понаплашел

Речник на българския език

1. понаплашел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплашел е производна форма на понаплаша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплашел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаплашел е производна форма на понаплаша (мин. деят. несв. прич. м. р.).