понаплакал е

Речник на българския език

1. понаплакал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплакал е е производна форма на понаплача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаплакал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаплакал е е производна форма на понаплача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).