понапичахте

Речник на българския език

1. понапичахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понапичахте е производна форма на понапичам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понапичахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понапичахте е производна форма на понапичам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).