понапичала

Речник на българския език

1. понапичала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапичала е производна форма на понапичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапичала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапичала е производна форма на понапичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понапичала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понапичала е производна форма на понапичам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понапичала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понапичала е производна форма на понапичам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).