понапил съм

Речник на българския език

1. понапил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понапил съм е производна форма на понапия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понапил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понапил съм е производна форма на понапия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).