понапил си

Речник на българския език

1. понапил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понапил си е производна форма на понапия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понапил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понапил си е производна форма на понапия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).