понапило е

Речник на българския език

1. понапило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапило е е производна форма на понапия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапило е е производна форма на понапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).