понапиел

Речник на българския език

1. понапиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапиел е производна форма на понапия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапиел е производна форма на понапия (мин. деят. несв. прич. м. р.).