понапекъл

Речник на българския език

1. понапекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапекъл е производна форма на понапека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

понапекъл е производна форма на понапека (мин. деят. св. прич. м. р.).