понаостряше

Речник на българския език

1. понаостряше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понаостряше е производна форма на понаострям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понаостряше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понаостряше е производна форма на понаострям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).