понаостряхте

Речник на българския език

1. понаостряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понаостряхте е производна форма на понаострям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понаостряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понаостряхте е производна форма на понаострям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).