понаостряха

Речник на българския език

1. понаостряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаостряха е производна форма на понаострям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаостряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понаостряха е производна форма на понаострям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).