понаострях

Речник на българския език

1. понаострях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понаострях е производна форма на понаострям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понаострях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понаострях е производна форма на понаострям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).