понаострят

Речник на българския език

1. понаострят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаострят е производна форма на понаострям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаострят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаострят е производна форма на понаостря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).