понаострял е

Речник на българския език

1. понаострял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаострял е е производна форма на понаострям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаострял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаострял е е производна форма на понаострям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаострял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаострял е е производна форма на понаострям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).