понаостряло е

Речник на българския език

1. понаостряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаостряло е е производна форма на понаострям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаостряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаостряло е е производна форма на понаострям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понаостряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаостряло е е производна форма на понаострям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).