понаострял

Речник на българския език

1. понаострял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаострял е производна форма на понаострям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаострял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаострял е производна форма на понаострям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаострял — мин. деят. св. прич. м. р.

понаострял е производна форма на понаострям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понаострял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаострял е производна форма на понаострям (мин. деят. несв. прич. м. р.).