понаострило е

Речник на българския език

1. понаострило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаострило е е производна форма на понаостря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаострило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаострило е е производна форма на понаостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).