понаострило
1.
понаострило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понаострило
е производна форма
на понаостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понаострило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
понаострило
е производна форма
на понаостря (мин. деят. св. прич. ср. р.).