понаострили

Речник на българския език

1. понаострили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаострили е производна форма на понаостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаострили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понаострили е производна форма на понаостря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).