понаострила

Речник на българския език

1. понаострила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаострила е производна форма на понаостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаострила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаострила е производна форма на понаостря (мин. деят. св. прич. ж. р.).