понаострил

Речник на българския език

1. понаострил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаострил е производна форма на понаостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаострил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаострил е производна форма на понаостря (мин. деят. св. прич. м. р.).